БОЛЯРЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЯ̀РЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Болярски. Внезапно пред очите на овчаря притъмня, ушите му писнаха — един болярев стражник го удари по темето с дебело дърво. А. Дончев, СБС, 581-582.