БОЛЯРСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

БОЛЯ̀РСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички боляри като една общност; болярско съсловие. От редица години Самуил Мокри за пръв път срещаше такава съпротива от страна на болярството, та и от страна на царя, макар и само с мълчанието му. Д. Талев, С II, 147.

2. Състояние, положение, власт на болярин. — Елено болярко — започна пак той и се поклони, — хвала ти на болярството и на юначество! Ст. Загорчинов, ДП, 127. И с пламък, който ден и нощ ми свети, / победа бих нанесъл на врага. / Или пък нека беше ме лишил / от моето болярство, мойта власт, / от царската си милост. М. Петканова, ЦТ, 15. Йенке ле, боляркиньо льо, /

даде ти господ болярство, /../ ала ти рожба не даде. Нар. пес., СбВСт, 450.

3. В съчет. с притеж. местоим. твое, негово, ти и пр. — учтиво обръщение към болярин или за назоваване на болярин. — Дирим ново поселище. Нощес спряхме в твоите земи. . , та рекохме да останем тук, дето се вика, тук да забием кол, ако твое болярство позволи. М. Смилова, ДСВ, 16. — Сега ще се види кой обича царя и кой го кори! — Добре, болярство ти — побърза да потвърди болярин Владислав. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 22.