БОМОНД —Речник на българския език — алтернативна версия

БОМО̀НД, мн. няма, м. Книж. Висше, отбрано общество; хайлайф. Имаше много интересен свят. Само дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат. Св. Минков, Избр. пр. 131. Идва ред за първо сносно представление. Салонът на Народното събрание тази вечер бил препълнен. Присъствувал целият софийски бомонд. П. Мирчев, К, 186-187. Сред водовъртежа дивен / на бомонда ни блестящ / нося спомена архивен / от четвъртия етаж. Хр. Смирненски, Съч. II, 148.

— От фр. beau monde.