БОНБОНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОНБО̀НЧЕ мн. -та, ср. Умал. от бонбон. Някъде изневиделица изскача.. една дребна женица с голям сребърен поднос.. и започва да хвърля щедро на вси страни карамели и кисели бонбончета. Св. Минков, РТК, 130. Кондукторът.. бръкна в джоба си и подаде на момиченцето някакво бонбонче, приготвено сигурно за собственото му дете. РД, 1950, бр. 342, 4. Бебето е едно пухкаво бонбонче.