БОНДЖУР —Речник на българския език — алтернативна версия

БОНДЖУ̀Р м. Остар. Горна женска дреха, обикн. подплатена с кожи, която се е носела у нас през миналия век. Ти трябва да са наговориш с нея, да ѝ обещаеш кадифени бонджуре, копринени фустане, елмазе и маргаритаре, златни планини и искрена любов. Л. Каравелов, Съч. VIII, 54. — Ами ти, мамо, защо тъй като че не ми харесваш бонджура, като че не ми се дип радваш на новата премяна? Т. Влайков, Съч. I, 251.

— От рум. bonjur.