БОНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОНЀ, мн. -та, ср. 1. Малка кръгла шапка, плетена или от платно, без периферия и без козирка. Зад тезгяха стои мъж — в престилка и боне. Й. Стоянов, ПД, 59. Тя върви лека, безплътна в строгата синя униформа със старомодно боне, закрило нежните руси коси. Бр. Йосифова, БЧМ, 135. Дъщерята, младо момиче, с бяла престилка и боне на главата, хвърчеше като птичка из ресторантчето, за да приема поръчките. Г. Белев, КВА, 34. Домна, обу‑

та в бели гуменки, облечена в току-що изгладена бяла престилка, с колосано бяло боне на главата, чевръсто и леко се спускаше по стълбите. Б. Болгар, Б, 122. // Домашна, обикн. дантелена женска шапчица. Че е била нещо си личеше, според преценката на Домна, в незамрялото още кокетство на старата, в тия букли, дето си навиваше по косата, в бонето, което слагаше вечер преди лягане на главата си. Б. Болгар, Б, 71.

2. Спец. Шлем за летци, танкисти, водолази и др., в който са монтирани слушалки и микрофон за водене на разговор. Някъде иззад тях навярно ще се покаже вражият самолет, да — ето го! — Завой наляво, след мен! — чува в бонето Вутов гласа на водача. НА, 1959, бр. 3439, 2. Когато стъпихме върху палубата на "Първи май", младите водолази тъкмо обличаха своя другар — старши водолаз Ради Хр. Ненов.. Наложиха му телефонното боне (..) През кръста го опасаха с колан. А. Каралийчев, ПД, 62. Пилотско боне. // Вид кожена или от друг материал предпазна шапка за мотористи.

— Фр. bonet.