БОНУС —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀НУС м. Икон. 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия.

2. Допълнителна отстъпка от цената на стока, която се дава от купувача в съответствие с условията на сделката или по отделна договореност.

3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод.

— От лат. bonus ’хубав, добър’ през англ. bonus.