БОРБАДЖЍЯ

БОРБАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. 1. Борец (в 3 знач.); пехливанин. Та ми се прочу, Продане, / по съта земя околия; / .. / на борение борбаджия. Нар. пес., СбБрМ, 11.

2. Побойник. Кога сватбата зафанем, / калесвай, зетко роднини / .. / Сал си, синко, не калесвай / сестрините си синове, / че те са, синко, пийенци, / пийенци и кавгаджии, / кавгаджии, борбаджии. Нар. пес. СбНУ ХХVI, 40.

— Друга форма: борбоджѝя.

Списък на думите по буква