БОРДЀЙ

БОРДЀЙ, -ѐят, -ѐя, мн. -ѐи, след числ. ‑ѐя, м. 1. Колиба, изградена от пръст, която е наполовина в земята; коптор. Почти всички бордеи пордимски тогава, както и на другите села в Плевенско, са били пръстени хижи, наполовина заровени в земята. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 157. Тая къщица е коптор (бордей), стените ѝ голи, студ не влязва вътре, но зловонна влажност никога не ся отмахва от тамо. П. Р. Славейков, СК, 65.

2. Малка, схлупена, нехигиенична сграда или нехигиенично помещение. Нерадостен беше животът в тия бордеи, лишени от въздух и светлина. Д. Димов, Т, 223. От двете страни на улицата се наредиха полусъборени вехти бордеи. А. Каралийчев, ТР, 173. Тук народът е някога в тъмни бордеи живял, / и деца рахитични невръстни от глад са умирали. Ел. Багряна, С, 1952, кн. 2, 7. Далеч от родина, в край чужди събрани, / изпити и бледи, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. П. К. Яворов, Съч. I, 58.

3. Диал. Изба, зимник (Н. Геров, РБЯ).

— От ит. bordello през рум. bordei ’схлупена къщурка’.

Списък на думите по буква