БОРДЮР —Речник на българския език — алтернативна версия

БОРДЮ̀Р м. 1. Редица, ивица от дялани камъни или бетонни блокове, която ограничава тротоар, басейн, алея и под. Долу до бордюра на срещния тротоар бе спрял мотоциклет с кош. Д. Калфов, Избр. разк., 190. И се спря задъхан пред ниските каменни бордюри на градинското езеро. Т. Генов, Избр. пр, 98. Тясната ивица вода между корабите и бордюра на пристанището бе мътнозелена, покрита с дългоцветни маслени петна. Ем. Манов, БГ, 20.

2. Ивица, орнамент в края на тъкан, рисунка и под., обикн. за украса. Бордюр на килим. Бордюр на одеяло.

3. Ивица от ниски растения, трева или цветя по края на леха, градинска площ. Лехата бе оградена с бордюр от чимшир.

— Фр. bordure.