БО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до химическия елемент бор; боров. Добри резултати се получават и с борното торене на захарното цвекло. Осн. сел. стоп. VIII кл, 41. Борна киселина. Борен окис. Борен карбид. Борно съединение. Борни торове.