БОРЀЦ

БОРЀЦ, мн. —рцѝ, м. 1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .. , а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. Тук намират убежище и старите хайдути, калени борци от походите из Балкана. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, /. . / Борци, венец ви свих от песен жива. Ив. Вазов. Съч. II, 169. Заслугата на Раковски са състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 199. Главен борец за народната йерархия[в църквата] бил пламенний архимандрит Неофит Бозвели от Котел. Г. Бенев, БК (превод), 19. Борец за мир. Борец против расизма.

2. Рядко. Участник в сбиване с противник. Пъшкането на борците [двата елена] се засили, от устата им капеше пяна. Ем. Станев, ЯГ, 110.

3. Спортист или любител, който се занимава

с борба (като спортна дисциплина). Двама борци, голи до кръстовете, напинат своите жилави мишци във всевъзможни ловки и трудни движения, каквито им налага на всеки миг изискването на пехливанското изкуство. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 52. Пъстро множество беше образувало голям кръг в близката ливада и възбудено следеше словилите се борци. Други няколко двойки борци се разхождаха встрани от заборилите се и бледни, развълнувани чакаха своя ред. К. Петканов, ОБ, 183. Ако си борец, изниско се бори. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 23. На срещата за европейско първенство българските борци се класираха на първо място.

4. Нов. Разг. Лице с мощнна физика, обикн. от средата на бивши спортисти, което се занимава с охранителска дейност или бизнес (понякога във връзка с престъпна групировка) и има добри доходи. Навалицата охранители започва да разбутва танцуващите [в дискотеката]. Това означава само едно — дошли са я борци, я политици. 24 часа, 1998, бр. 206, 18. // Разш. Бързо забогатял, обикн. по неправомерен начин човек с високо самочувствие.

5. Обикн. ед. Великденско яйце, което е останало здраво при чукане с други яйца; борак. — Ура! Моето излезе борец! — извика малкото момче, което държеше в ръка розово яйце с жълто патенце. Св. Минков, ПК, 19.

Активен борец <против фашизма> <и капитализма>. В периода на 50-те — 80-те г. на ХХ в. — звание, присъждано на участник в политическите борби на комунистическата партия преди 9. IХ. 1944., свързано и с ползване на редица привилегии. Можеше .. да се пенсионира предсрочно, защото беше активен борец против фашизма. А. Гуляшки, ДМС, 27. На един от митингите на СДС беше издигнат призивът "Да не създаваме нови "активни борци"!" Приемаме го. Дем., 1990, бр. 48, 2.

БО̀РЕЦ

БО̀РЕЦ, мн. няма, м. Диал. Глухарче.

Списък на думите по буква