БОРИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОРЍКА ж. Диал. 1. Бял бор; борина2. Но отвреме-навреме полъхваше вятър, кестените зашумяваха, в насрещния двор двете тъмнозелени борики поклащаха върховете си. Й. Йовков, Разк. I, 175. Вятърът носеше странното и зловещо име Дърволом.. Само стройните и жилави борики не се страхуваха от него. Н. Хайтов, ПГ, 5. Вечно зелени борики / остри върше залюляха. К. Христов, ПХ, 33.

2. Бор¹. Сняг затрупал, що се вика, / до връх елха и борика... Ем. Попдимитров, ПМ, 68. Израсле ми са два бора / у моя мала градина. / Бор на борика говори: / — "Расти ми, расти, борике". Нар. пес., СбВСтТ, 159. Бяла борика. Черна борика.

◊ Конска борика. Полски хвощ; катърка³ . Equisetum arvense.