БОРИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀РИНКА¹ ж. Умал. от борина¹. При един от плетищата се спря, понадигна се на пръсти и огледа двора. Светеше някъде в дъното, от боринката, която държеше Цеко, излязъл да нагледа добитъка в обора. П. Михайлов, ПЗ, 143. Сега малко боринка да имаше... А, ето! (Вади под печката някаква боринка и я цепи.) Н. Хайтов, ПЗ, 74. С нея [с кобилката] за дръвца одехме, / та се с дедото греехме, / с нея боринка карахме. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 295.

БО̀РИНКА² ж. Диал. Умал. от борина². Дето са вода повива, / дето са пяна събира, / там са израсли два бора, / .. / зелен бор, тънка боринка. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 142. Момчето копат пред църква, / момата копат зад църква. / На момче садат зелен бор, / на момичето — боринка. Нар. пес., СбВСтТ, 54.