БОРИТАРКА̀Н

БОРИТАРКА̀Н м. Истор. 1. Титла на началник на военно-административна област в славянобългарската държава. На великия болярин Георги Сурсувул, когото [Симеон] назначи за управител на Белградската област, даде званието "боритаркан на Белград". А. Гуляшки, ЗВ, 421.

2. Лице, което има такава титла. Пред ханската шатра пристигнаха кавханът и боритарканът, облечени във военните си дрехи. Д. Линков, ЗБ, 10. На граничната крепост в Белград бежанците биват посрещнати от българския боритаркан, военния наместник на княз Борис. Н. Драгова, КО, 68.

— Първобълг.

Списък на думите по буква