БОРИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОРЍТЕЛ
БОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Борец (в 3 знач.). Драго им беше да гледат, като ся бореха человеци, които наричаха борители и които за пари ся разкъсваха понякогаж на късове. Кр. Пишурка, МК ( превод), 171.