БО̀РНИЦА

БО̀РНИЦА ж. Диал. Борина1 (във 2 знач.). — Либе, Калино, Калино, / стани ми оген наклади/ и борница ми запали. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 105. Стана си Велин деверчо, / запали фенер борница / и отиде, та я доведе. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 147.

Тража си късмета с борница. Диал. Усилено си търся щастието. Ще изгася (изгасих) борницата на някого. Разг. Ще убия (убих) някого. Емнаха се въз мене троицата аргаташи, а мюфтията седи на чардака, па гледа сеир.. "Слизай, мюфти Али, че сега ти изгасих борницата!" Тогава чак омекна. Н. Хайтов, ПП, 99.

Списък на думите по буква