БОРЧ

БОРЧ, бо̀рчът, бо̀рча, мн. бо̀рчове, след числ. бо̀рча, м. 1. Простонар. Паричен дълг. А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите. П. Спасов, ХлХ, 61. Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада. Т. Влайков, Съч. II, 219. Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино. П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец. С. Бобчев, ПОС (превод), 267. "Стар плет изгнива, стар борч — никога" — казва пословицата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 97. Борч неплатен, грях непростен. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Правя борч. △ Потънал съм в борчове.

2. Остар. Морално задължение; дълг. Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години,.., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена. П. Р. Славейков, ГУ, 30. Плащането на добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк. П. Р. Славейков, БП II, 51.

— Тур. borç.

Списък на думите по буква