БО̀РЯ

БО̀РЯ, -иш, мин. св. бо̀рих, несв., прех. 1. Рядко. Нападам някого с ръце, като го блъскам и се опитвам да го преметна, съборя или да го предизвикам да се съпротивлява. Овчарите наскачаха на крака изплашени, но като видяха Клинката, нахвърлиха се върху му и започнаха да го борят. К. Петканов, ЗлЗ, 186. Двете деца веднага скочиха, хвърлиха се с радостен писък насреща му и започнаха да го борят. Д. Ангелов, ЖС, 132. ● Нар.-поет. Борба боря. Борба ще та бори [пехливане] / едно анадолче. / Ще ти прати цара / триста душ гавази. Нар. пес., СбВСтТ, 940.

2. Прен. За чувство, мисъл и под. — мъча, тревожа, безпокоя някого, предизвиквам разкаяние за нещо. Онова чувство на угризение, което от по-рано още бе зело да мъчи стрина Венковица, сега.. зафана още по-силно да я бори и измъчва. Т. Влайков, Съч. I, 310. Най-напред ти дадох да спечелиш, .., па после в пет минути ти се издължих и взех и твоите десет наполеона. И до днес ме бори съвестта за тая моя магария. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 75. Бореха го тежки мисли. Измъчваше го съвестта за безполезността на дадените жертви. Л. Стоянов, Б, 157.

3. Рядко. Добивам надмощие, побеждавам някого. Всичките ни неприятели са ни борили с това, че не сме узрели за свободата. Хр. Бръзицов, НЦ, 219.

4. Диал. Чукам великденско яйце в друго, за да видя кое ще излезе борец (в 5 знач.). Децата ѝ преждевременно чукаха червените яйца, дълбаеха дървени черупки с яйцевидна форма, залепваха ги с туткал и се готвеха да ги борят с яйцата на махленските деца. Сл. Трънски, Н, 131.

5. Непрех. Остар. и диал. Полагам усилия да преодолея големи трудности, страдания, за да постигна нещо, да превъзмогна нещо; боря се. Истина е, че ние занаятчиите бориме, колкото можеме, ама с две ръце човек може ли да надделее! С две ръце требе да изхраниш градеца с хляб. Й. Радичков, ББ, 72. Силните работни моми не смятат, че помежду им може и да има по-слаби.. От сички слаби беше най-повече слабичка Стоянка: тя усещаше, че не може, усещаше, че силите ѝ я оставят, но, за да не ѝ се присмеят, тя бореше. Ил. Блъсков, ЗК, 110. боря се страд. от боря в 1, 3 и 4 знач. Ела, Али, ела, нани / ела да си видиш / как се булче бори, Менко, / по шарени черги. Нар. пес., СбВСтТ, 1057.

БО̀РЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. с. Като се вкопчваме един в друг с някого, всеки прави физически усилия да надвие другия; влизаме в борба с някого. На едно място се бореха разголени до пояса мъжаги с лъснати от мас снаги всред кръг от зяпнали селяни. Ст. Загорчинов, ДП, 342. Врява, писък, глъч от развилнели деца, които се борят и се бият. Ив. Вазов, Съч. IХ, 49. Врабци чуруликат и се борят в клоните и белият цвят се рони над улицата като сняг. Й. Йовков, Разк. I, 164. На младини се славел като пехливан, борил се по съборите. тръшвал на земята не един противник. Кр. Григоров, ОНУ, 134. Рипна Гино от добрата коня / .. и със Марко силен бой зафащат. /.. / Отрошиа сабли до оклопе, / фанаа се кръстом да се борат. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 3.● Нар.-поет. Борба се борим. "Я погубих чръна арапина. / Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим!" Нар. пес., СбНУ ХIV, 55. // Съпротивлявам се с физически усилия срещу нападение на някого, вкопчваме се с някого. Нахвърлиха се върху нея и тримата турци. Тя се бореше с всички сили — дращеше с нокти, късаше със зъби. Д. Талев, И, 574.

2. С предл. с, против, срещу. Стремя се да унищожа някого, нещо, който ми е враг, който е вреден, опасен, който пречи. Вдъхни всекиму, о Боже, / любов жива за свобода, / да се бори кой как може / с душманите на народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 19. — Тотке, пък и такива хора като мене трябват. Кой ще се бори с вълци и мечки? К. Петканов, ЗлЗ, 235. Точно в новогодишната нощ .. в незапомнен пожар пламва Астарджийският хан и българите цяла нощ се борят със стихията, за да спасят града от изпепеляване. К. Странджев, ЖБ, 66. Ревността му да се бори със злото и да наказва недостойните се усили. Елин Пелин, Съч. IV, 32-33. // Обикн. с предл. с. Сражавам се, бия се. Принуден да се бори едновременно с татарите и с гърците, които на‑

падат България, той се вижда изместен от Ивана Асеня IV. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 14. Няколко хиляди руси бяха изтласкани в една тясна уличка и се бореха юнашки. Е. Мутева, РБЦ (превод). 149.

3. Обикн. с предл. с, против, срещу. Стремя се с мирни средства (думи, действия) да преодолея съпротивата на някого, да добия надмощие над някого. Доротей беше ми обещал, че ще ме държи и запази от гоненията на Неофита, и той действително доста се бори с търновския митрополит. П. Р. Славейков, БП II, VII. Еньо купуваше една голяма нива в най-хубавото място на селското землище.. На пазарлъка имаше много селяни.. Продавачът дълго се бори. Той имаше нужда от пари. Елин Пелин, Съч. III, 130. Тези две партии се борят, като се мъчат да се изтикат една друга от властта. Т. Г. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 152.

4. Прен. За чувства, желания, мисли — намирам се в противоречие, в конфликт. У нея сѐ още се преплитаха и бореха ония две чувства — радост и мъка — които се породиха в душата ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925. 298. Лицето му менеше цвета си от бяло на румено, сякаш и в душата му се бореха две мисли. Ст. Загорчинов, ДП, 380. В Петровото сърце се бореха любов и ненавист към нейната омайваща и коварна хубост. Ив. Петров, НЛ, 165. И дълго в душата му се бореха клетвата и прошката. Елин Пелин, Съч III, 21.

5. Обикн. с предл. с. Действам активно, като полагам усилия да преодолея някакви трудности, страдания, да добия надмощие над нещо, обикн. посочено в текста. Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго. Елин Пелин, Съч. III, 69. В работилницата влезе Блаже Рилков..; млад човек беше, свенлив, имаше три дребни деца и по цял ден се бореше с планината — вадеше камък, печеше и вар. Д. Талев, И, 489. Филип се учи добре. Бори се с науката и я надвива. С. Северняк, ИРЕ, 23. С трънак и плевел се борѝ, / весден ори, ори, ори... П. К. Яворов, Съч. I, 40. Разказваше как упорито е работил горе, високо на комина, как се борил с ветровете и бурите и как победил. Сп. Кралевски, ВО, 141. Боря се с обстоятелствата.Пиша и се боря с думите, които не идват.

6. Обикн. с предл. за. Действам активно с различни средства, като полагам усилия да постигна, получа, запазя, защитя нещо. Господине! — каза студено и гордо Раковски и стана прав. — Народ, който се бори за свободата си, е достоен за възхищение. Ст. Дичев, ЗС I, 227. Борихме се за своя църква, за свой език и училище, отделихме се от Фенер, ама още немаме нищо в ръцете си, турците още нищо не са ни дали и признали. Д. Талев, ПК, 150. За тия свои убеждения аз съм се борил при три режима на падналия тиранин. Т.Влайков, Съч. III. 73-74. Преминах през / гнет и тегло — / навред, където се борят / за хлеб. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946. 76. Ний се борим за народна свобода / и за независимост на таз светиня, що България нарича се в света. В. Марковски, ПЗ, 363. △ Боря се за човешки права. Боря се за правда.

7. С предл. с. Мъча се, стремя се да преодолея някакво свое чувство, желание и др. Вардарски не забелязваше какво яде.. Бореше се с желанието си да я погледне още веднъж и се гневеше на себе си поради това непреодолимо желание. Д. Талев, ПК, 84-85. Мария се бореше с едно нелепо и глупаво подозрение, което се въртеше около нея... Тя се мъчеше да го пропъди, но не можеше. Д. Димов, Т, 119. Аз съм предател, клетвопрестъпник, изрод... Дълго време младийт момък се борил с съвестта си. Ст. Ботьов, К (превод), 14.

8. Обикн. с предл. с, срещу, за. Състезавам се с някого при спорт или в някаква работа. Ето, вижда се кой ще победи... Къде ти може да се бори бай Илия с тия младежи? Това не прилича на някогашна оран... Да си почнал от сутринта и да се е зачерняло цяло море пред тебе... Кр. Григоров, Н, 21. Двата отбора се бореха за първото място. △ На състезанията по баскетбол българският отбор се бореше срещу румънския.

Бори ме сън (дрямка). Разг. Изпитвам силно желание да заспя; спи ми се. Клепките на Пепи леко се притваряха. Бореше го вече сънят и зарад това му отговаряше несвързано. В. Нешков, Н, 75. Боря се със смъртта; боря се с душа. Разг. В предсмъртни мъки съм; агонизирам. Нешев знаеше, че Борис се бореше със смъртта, но знаеше също, че го лекува опитен човек. Д. Талев, И, 291. А къде ли сам се той потайва? / Божичко! Притъпкан на земята, / тежко диша и с душа се бори... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 167. Боря се със себе си. Старая се да преодолея, победя някакво свое чувство, желание или слабост. Аз се борих със себе си, но не успях, то стана против волята ми. Й. Йовков, ЧКГ, 196.

Списък на думите по буква