БОСТАНДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОСТАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Човек, който притежава или обработва бостан. Тези крайненци, хора чифчии .. , копачи и бостанджии, когато се напиват, не обичат изпращането с латерни, а с тъпан и зурни. Н. Хайтов, А, 62. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Бостанджията иска дъжд, а керемидчията слънце. Тъй и нашата работа. Ем. Станев, ИК I-II, 40.

2. Диал. Пазач на бостан; пъдар (Ст. Младенов, БТР).

3. Диал. Градинар. Влязохме в зданието на хортикултурата. Ние не сме нито ботаници, нито бостанджии и нямаше защо много да се спираме в този отдел, а само минахме от единия му край до другия, като се обръщахме наляво и надясно да изглеждаме растенията, които бяха доставени от всичките части на света. Ал. Константинов, Бпр, 1893, кн. 4, 51.

4. Истор. Във феодална Турция — войник в охраната при султанския дворец. Юсуф ага отдавна подпираше хладните камъни на първия дворцов зид, а чужденецът все още не идваше. По някое време се сети — бостанджиите нямаше да пуснат оногова, докато везирите не излязат от Топкапу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 60. Вярната султанова войска, канонерите и бостанджиите (това име носеше царската войска), захванаха сичките тесни пътища на Иподром. Д. Попов, СбРС (превод), 37. Минали са три синджира, / три синджира черни роби; / караха ги върли турци, / върли турци бостанджии. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 99.

— От тур. bostancı.