БОСТАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОСТА̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бостан (в 1 и 3 знач.). — Из тая врачка се влиза в бостанчето ни. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 143. В ближните зелени бостанчета не се мярваше вече жива душа. Ц. Церковски, Съч. III, 27. Рекичката се губеше зад някакво бостанче, оградено с чер, трънлив плет. Ем. Станев, ВТВ, 68. Зеленчукови бостанчета.