БОТУРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ТУРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ботур. Върнах се при колибата, седнах на едно ботурче пред вратата, запалих лулата и примъкнах секирчето до коленете си. Ст. Даскалов, БП, 46.
◊ Пролетно ботурче. Многогодишно тревисто растение от семейство игликови с грудковидно коренище и розови цветове, което вирее по сенчести места из гори и храсталаци; циклама. Cyclamen coum.