БОХЕМА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОХЀМА¹, -та, мн. -и, м. Рядко. Бохем. А бе все ще се мре. Барем си поживях малко. Аз съм човек авантюра, бохема. Дай ми ти на мене широки морета, океани... С. Чернишев, ВМ, 153. Ще живея като всеки безприютен бохема, / който мечтае да напише гениална поема. Ел. Багряна, ЗМ, 75.

— От рус. богема.

БОХЀМА², мн. няма, ж. Събир. Част от интелигенцията (обикн. поети, писатели, ар‑

тисти, художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .. , музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града]. Й. Йовков, ПК, 31. Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема. К. Константинов, ПЗ, 175.

— От фр. bohème.