БОХЧАЛЪ̀К

БОХЧАЛЪ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дар, вързан в бохча, който се дава при годеж, сватба или кръщавка. — Линичке, не ги ли виждаш, прости хорица... Дари ги само по една възглавница.. Защо ще хабиш копринените бохчалъци. М. Грубешлиева, ПП, 230. Дарове съм натъкала — / .. / пъстри кърпи за сватбари, / тънки ризи за роднини, / бохчалъци за най-близки. Ел. Багряна, ВС, 32.

2. Бохча (във 2 и 3 знач.). Една вечер приготвихме малко багаж, наслагахме го в два бохчалъка и на сутринта тръгнах пеш през турско усое за гара Земен. Кр. Григоров, ОНУ, 120. Надойдат сватове от съседните села и устроят обща трапеза. Разпрострат бохчалъците, нарязват погачите, почерпят се с джанкова или сливова ракийка и почват да ядат. Кр. Григоров, ТГ, 9.

— Тур. bohçalık.

Списък на думите по буква