БОХЧИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БОХЧЍЧКА ж. Умал. от бохча (в 1, 2 и 3 знач.); бохчица. — А как дойде Тошка? Дойде гола като тояга, с една фустанела на гърба си и с една бохчичка в ръката. Г. Караславов, Тат., 45. Наслагахме багажа в шарена бохчичка, а баницата прерязахме на две големи парчета,.. сложихме ги в дървено куфарче като войнишките и тръгнах на път. Кр. Григоров, ОНУ, 125.