БОЦ

БОЦ междум. 1. Възклицание, което придружава бодването с пръст при игра с малко дете. Въкрил дигна показалеца си. — Боц! — насочи го той към гърдичките му [на детето],.. — Боц! Г. Караславов, ОХ III, 415. Детето се заслуша, присви устнички и ха да заплаче! Директорът скочи и се наведе над него. — Гу, гу, гу! — потърка го с косматия си пръст по брадичката той и му се усмихна. — Боц, боц, боц, ревльо! Кл. Цачев, В, 33. Дай боц!

2. В сказ. функция. Разг. Боцвам, боцна. А жените с два пръста държат вилиците и току — боц, набодат някаква троха и бавно-бавно я поднасят към наплесканите с червило устни. Д. Кисьов, Щ, 25.

Списък на думите по буква