БОЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
БО̀ЦА ж. Диал. 1. Стъклен съд за вино и ракия. Когато превърза натъртеното с лука, той пак погледна към полѝцата. Нямаше лъжа, нямаше измама... Там се чернееха седем боци ракия. Хр. Пелитев, ХО, 66. Там, при слабата светлост от звездите, закусихме печено агнешко месо и пихме добро червено вино от голямата боца бинлик. Св. Миларов, СЦТ, 230.
2. Ведро за мляко; бота.
3. Прен. Дебела жена.
— От ит. bozza през гр. μπότσα 'дамаджана, ведро'.