БОЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БО̀ЦВАМ, -аш, несв.;бо̀цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бо̀цнат, св., прех. Бодвам. Електрическата игла я боцваше и като свърделче изваждаше косъмче по косъмче от лицето ѝ. Ст. Даскалов, ЕС, 324. боцвам се, боцна се страд. и възвр.