БО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Страничен. Влезе една млада и хубавица госпожа из бочната врата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 196. Филович му се видеше малко студен... Той предполагаше други бочни причини, чужди на техните лични отношения. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 110.