БОШНА̀К

БОШНА̀К, мн. -ци, м. 1. Лице от основното население на Босна; босненец. В тия непроходими гори са скитат цели дружини хайдуци; тук ще намериш и българе, и сърбе, и бошнаци,и арнауте христиене. Л. Каравелов, Съч. II, 153. Босна нямаше католическа семинария, дори до 1857 г. младите бошнаци бяха принудени да отиват да се учат в Италия. Ч. 1875, бр. 1, 20. Борбата на братята херцеговци и бошнаци трябваше да пламне в средата на нашите емигранти. З. Стоянов, ХБ, 218. Снощи си, мамо, замръкнах / долу в долнята махала, / .., че там съм, мамо, заварил / до трима турци бошнаци. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 295.

2. Диал. Юнак, храбрец. Киро на Иванча думаше: / "Събирай, Иванчо, събирай / сѐ отбор млади юнаци, / сѐ като тебе бошнаци!" Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 109. Провикна се царя от дивана: / "Че няма ли юнак над юнака, / юнак над юнака, бошнак над бошнака..." Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 88.

Списък на думите по буква