БОШНАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БОШНА̀ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на бошнак. Осман вдигна глава, изгледа я така, както не бе се случвало от дълги години, откакто беше дете в Кирза и бошначетата го гонеха из игрите си с присмех и закачки. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 622.

2. Млад бошнак. Тие 15 българчета писаха на своите приятели в България да дойдат в Белград и скоро се събраха около 200 души. Между тях се намираха и няколко бошначета, херцеговчета и черногорчета. П. Хитов, МП, 91. Оздол иде бошначе юначе... Нар. пес., СбНУ ХLIV, 78.