БОЮНДРУ̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Ярем. Я юдай ми, мале, /.. твойте вити гримни, / да направа, мале, / ../ сребърян боюндрук, / ялтънени жегли. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 132.
2. Дърво, за което се връзват краката на добитъка, когато го подковават.
— Тур. boyundruk.