БОЯЗЛЍВО

БОЯЗЛЍВО нареч. С боязън; плахо, несмело, страхливо. Веднъж само дойде да приказва с нея, боязливо, плахо, но веднага избяга. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 49. Селянката и детето пристъпиха боязливо в широката и светла кухня. Г. Райчев, ЗК, 137. Дошлият влезе боязливо, почти на пръсти. Ст. Дичев, ЗС I, 493. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръчици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101.

Списък на думите по буква