БОЯЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
БОЯЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. Който е боядисан, обагрен. Боялия прежда. Боялия платове.
2.Който пуска боя, който може да боядисва. Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия. Боялия грозде.
3. Прен. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. Противоп. бял, светъл. "Маро, — викаха ѝ — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Кесаджия, затова си такава боялия..." Б. Болгар, Б, 62. Черният погледна през рамото си и му се понрави виновната усмивка на момъка, който беше също такъв боялия като него и още носеше на главата си войнишка фуражка без кокарда. А. Каралийчев, НЧ, 31.
— От тур. boyalı.