БРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАВ¹, бра̀вът, бра̀ва, мн. бра̀ви, след числ. бра̀ва, м. Диал. Брава¹. Авел принесол жертва най-първийот брав. СбКШ, 6. Заклал един брав и го изсекол на череци. Нар. прик., СбНУ ХIV, 118.

БРАВ², бравта̀ мн. бра̀ви, ж. и (остар.) брав, бравъ̀т, бра̀ва, мн. бра̀вове, след числ. бра̀ва м. Диал. Брава2. Частните къщи у Помпея горе-доле си приличат;.. Вратата ся заключвали или с бравове, или с лостове, а имало и дръвени и железни ключалки. Лет., 1874, 124.