БРАВИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАВЍРАМ, -аш, несв. и св. Остар. Книж. 1. Прех. Пренебрегвам. И влюбените не криеха чувствата си, те бравираха общественото мнение и не избираха мястото за своите срещи. Ив. Вазов. Н, 76.

2. Непрех. Показвам се смел. А онази Аника Беровска е авантюристка. Няма съмнение, за Солун тя беше тогава нов човек. Бравираше с мисъл и фраза. А. Страшимиров. Съч. V, 156-157. бравирам се страд. от бравирам в 1 знач.

— От нем. bravieren или фр. braver.