БРА̀ВО

БРА̀ВОи (удължено) бра̀во-о-о междум. 1. За израз на одобрение, възхищение. Настъпваха последните мигове на живота. И тогава Шишко съзна, че партията му казваше: "Браво, старче, ти удържа!..." Д. Димов, Т 617. — Ами ти, младо войниче? Отиваш си в частта! Браво, браво. Тъй е, трябва да се пази България. Г. Караславов, Избр. съч. II, 57. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 40.

2. Ирон. За израз на недоволство, неодобрение, упрек. — Одеве ми каза, че си имал работа, а сега се разхождаш. Браво, браво! Й. Йовков, ЧКГ, 18. — Браво! — извика позеленял от яд баща ми, като ме гледаше с такова презрение, сякаш виждаше разбойник. — Значи ти си палач, ха? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107.

— Ит. bravo. — И. Андреев—Богоров, Кратка география, 1851. — Други (простонар.) форми: бра̀ва, бра̀вос.

Списък на думите по буква