БРАДВА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ДВА ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира. Петър отсече големия бор .. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Елин Пелин. Съч. III, 86. Селото се превърна на същински ад. Чуваха се удари на брадви, които разбиваха врати, приклади блъскаха в прозорците, .. пронизително пищяха жени и деца. Й. Йовков, Разк. I, 127. Прислужникът цепеше в задния двор дърва и ударите на брадвата му отекваха глухо в мразовития въздух. Д. Димов, Т, 155. Наоколо димеше пресен тор и се чернееше дръвник със забита брадва. Ем. Станев, К, 43. От брадва рана кога да е зараства, а от язик никога. П. Р. Славейков, БП II, 17. Един гледа сватба, друг — брадва. Послов.

◊ Всеки иска да наточи брадвата си. Разг. Всеки бърза да се вреди. Не ми сече брадвата на едно (място). Диал. Непостоянен, непоследователен съм в постъпките си или в мнението си, не устоявам на дадена дума. Къде бие брадвата му, разбирам (ясно ми е). Разг. Какви са намеренията, помислите на някого (разбирам, ясно ми е). Удари ми брадвата на камък. Разг. Оставам излъган в очакванията си, в надеждите си; не сполучвам, не успявам.