БРАДЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАДЀНЦЕ
БРАДЀНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от брада; брадленце. На отводчето стоеше един млад, височък и хубавец офицерин, рус, с малки мустачки хубавце возсукани и закривенки нагоре и с едвам букнало браденце. . Т. Влайков, БСК III, 269.