БРАЗДА —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАЗДА̀ ж. 1. Ров, обикн. дълъг, но плитък, изоран в почвата с рало, плуг, трактор или изкопан за засяване на зърно, за напояване и др. По оголените черни късове между житата, разсъблекли се по ризи орачи пореха дълги бразди. Х. Русев, ПС, 60. Палешникът цепи ровката земя и след ралото остава дълбока бразда. Т. Влайков, Съч. III, 324. Ех, мой дедо, тежко време! / Ралото са едвам влачи / и след него сееш семе, / пот от чело, град от очи! / Кажи, дедо, защо плачеш / над тез дълги бразди черни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Морен орачът из нивата сееше, / сееше в ровки бразди. Ив. Вазов, Съч. III, 172. Тракторът долу оре и отмята / рохкави, сочни бразди. Ив. Бурин, ПТ, 19. Малка девойка бразда копаше / бразда копаше, вода вадеше, / да си повадит ран бел босилек. Нар. пес., СбНУ I, 279. // Дълъг, плитко изоран ров, който служи за граница между две области или държави. Заставата е над село Змейово.. Граничната бразда минава по близките височини на по-малко от един час крив път. Б. Несторов, СР, 42.
2. Дълбока бръчка върху човешкото лице. — Не бива, не бива — повтори бързо боляринът, ала дълбоките бразди все стояха на челото му. Ст. Загорчинов, ДП, 366. // Рязка върху нещо. Когато пластинката трепти, острието на иглата чертае спирална бразда върху диска. Физ. Х кл, 1951, 32. Кристалите на пирита най-често имат кубичина форма или формата на петоъгълни стени, които често пъти са покрити с успоредни бразди. Геол. IХ, 114.
3. Струя, струйка от сълзи, кръв и др.; браздулица. Николина плачеше,.., от очите ѝ бликаха потоци сълзи, стичаха се на бразди по лицето, загрозяваха го. Г. Райчев, ЗК, 79. Кратуната се пукна и разляното вино обагри пода на трема с дълга червена бразда, подобна на пролята кръв. Ст. Загорчинов, ДП, 79. Сълзите ѝ затекоха обилно и правеха бразди по засъхналата кръв на лицето ѝ. Елин Пелин, Съч. II, 150.
4. Продълговата като ивица следа върху някаква повърхност. Шлеповете отминават. След тях по гладката повърхност остава дълга бразда, после всичко изчезва. Н. Стефанова, РП, 14. Вита потърси с очи мястото, където се намираше пещерата и веднага се спусна надолу, оставяйки зад себе си дълбока, кривулеста бразда в снега. Ем. Станев, ПЕГ, 81. Ножиците на фризьора някак.. несигурно затракаха над главата му.. Вратът му все повече и повече се откриваше, но не равномерно, а като че ли машинката и ножиците нарочно оставяха видими бразди от оголената кожа и тъмни ивици коса. Ал. Бабек, МЕ, 157. ● Обр. Тя беше се запознавала и с други младежи, но по-дълбока бразда в душата ѝ не беше остаяла. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 37.
— Други (диал.) форми: бразна̀, брезда̀, брезна̀.