БРАЗДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАЗДЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя, прокарвам бразди с рало, плуг и под. Орачи браздяха нивите. След тях се издигаше белезникава пара. М. Яворски, ПОББ, 67-68. Трите рала вървяха едно след друго, браздяха надълбоко меката земя и заравяха хвърленото зърно. К. Петканов, ЗлЗ, 146.

2. За бръчки — прорязвам кожата, врязвам се дълбоко в кожата.. Дълбоки бръчки браздяха челото му. Й. Йовков, Разк. I, 115. Ала две години по-късно, когато той излезе на свобода, не се върна на село и стрина Никулица, която бе ходила да го види, разказваше на съседките си, че косите му над ушите били съвсем побелели и бръчки браздели младото му лице. Д. Гулев, НК, 1958, бр. 4, 4.

3. При движение прорязвам водно, въздушно пространство, като обикновено оставям следа във вид на дълга ивица. Корабите им браздяха морята и стигаха до най-отдалечените градове на стария свят. А. Каралийчев, ТР, 151. Синият залив продължаваше да бъде тих. Една немска торпедна лодка браздеше огледалната му повърхност, оставяйки зад себе си дълга ивица от млечно-бяла пяна. Д. Димов, Т. 463. Светкавици браздели небосклона. Гр. Угаров, ПСЗ, 77. Лекокрили птички браздяха лазура, други цвърчаха по дръвчетата, като разклащаха напъпилите клончета. Б. Несторов, СР, 178.

4. За вятър — правя леки вълни по водната повърхност. През пътната врата,.., се виждаше блесналият на слънцето Дунав. Духаше вятър, който браздеше водата. Г. Караиванов, ЮМ, 180. браздя се страд. Той не иска да плаче, но лицето му се бразди от мъчно сподавен плач. Вл. Полянов, ПП, 174.

— Друга (диал.) форма: брезня̀.