БРАЙНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ЙНО, мн. -овци, м. Диал. 1. Брат. Заженила майкя син, / че калеса сичка рода — /../ Заборави да калеше, / да калеше по-стар брайно. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 236. Сношка си дойде, Бойдане, / Бойдане глава донесе, / Бойдане глава челяшта, / мойту му брайну главата! Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 74.

2. Обръщение към девер; братко, бате. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкьо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. А баба Стана ще отвърне: "Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно." М. Георгиев, Избр. разк., 44.

3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло. Л. Каравелов, Съч. VII, 47. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко. Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. — Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец. А. Гуляшки, СВ, 14.