БРАКМА —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАКМА̀ ж. Простонар. Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма. Б. Райнов, ГН, 58. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Б. Трайков, ВО, 23.
— От тур. bırakma.