БРАКУВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАКУВА̀Ч м. Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на бракувача, на телефонистката и др. Псих. Х кл. 87.