БРАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАНЍЦА ж. Диал. В миналото — закупено стадо овци или черда говеда, които се угояват за клане или се препродават за клане; бранище, суват, сюрия. За това има други хора — браничари, които ходят от село в село, та берат овце, говеда и набират цяла браница (сюрия), па ги карат в Цариград Й. Груев, Лет., 1873, 185.