БРА̀ННИК

БРА̀ННИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Воин, войник. Той [цар Симеон] помнеше ромейското упорство — и в паметта му плачеха за мъст избитите вожди и бранници. Н. Райнов, ВДБ, 68. Млад воин се ярна между зъберите и приведе стан. Върху шлема му се плъзна огнено сияние и след миг над кулата лумна пламък. Бранникът беше притурил съчки на огнището. М. Смилова, ДСВ, 55. Стъпките им отекнаха в каменните стени и сводестия купол — стори им се, че това е отек от стъпките на цар Самуила, на неговите войници и бранници. Д. Спространов, ОП, 188.

2. Член на младежка националистическа военизирана организация със същото име, съществувала у нас в периода 1941-1944 г. Тя уплашено погледна първо офицера, после тънкия рус бранник с изгладена нова униформа, който я прострелваше със злобно присвитите си очи. М. Грубешлиева, ПИУ, 224.

Списък на думите по буква