БРАНУВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАНУВА̀Ч м. Селскостопански работник, който извършва брануване. — Другари, сеитбата е като мобилизация при война.. Трябва да се радваме, че нашите редици растат. Хей го и Цоко, бранувачът ни, миналата година не беше в нашите редове... Кооператорите се увеличават... Кр. Григоров, Н, 56.