БРАНШ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРАНШ, бра̀ншът, бра̀нша, мн. бра̀ншове, след числ. бра̀нша м. Клон от занаят, от производство или от търговия. Но в краен случай ако за домакин не стане, тъй като аз имах известни провинения в този бранш, то имайте ме предвид за някое друго място... К. Калчев, СТ, 246. Знаеше много езици, владееше похватите за търговия във всяка страна, но никога не смени своя бранш. Винаги търгуваше със зърнени храни. П. Спасов, ХлХ, 334. — С какво се занимаваш сега? — С нищо. — Как с нищо?.. — Ей така! ... Изучавам тютюневия бранш. Д. Димов, Т, 16.

— Фр. branche.