БРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БРАТ, бра̀тът, бра̀та, зват. бра̀те, бра̀тко, мн. бра̀тя, (диал.) бра̀те, бра̀кя, бра̀йкя и (остар.) бра̀тия, след числ. бра̀та, м. 1. Син по отношение на другите деца на едни и същи родители или на един от тях. Еньо се усмихва на себе си. Брат му Иван стои смирено и скромно в тълпата с простодушен поглед. Елин Пелин, Съч. III, 94. Ако ти кажат, че азе / паднал съм с куршум пронизан, / и тогаз, майко, не плачи,.. Но иди, майко, у дома / и с сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни, / да помнят и те да знаят, / че и те брат са имале, / но брат им падна, загина / за туй, че клетник не трая / пред турци глава да скланя, / сюрмашко тегло да гледа! Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. Неделя бе днеска, през горня неделя / Петкана девойка жениха... И дома се върнаха весели братя / от сестрина сватба в Загоре. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. То сякаш приказка добре позната / смълчани слушаме за кой ли път: / как дали солунските двама братя / на вси славяни книга да четат. Бл. Димитрова, Л, 23. — Фала тебе, Радиче юначе! / Хаде иди у ладни механи, / попи вино с брайкя и с дружина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 354. Ако ми е брат, не ми е ортак на кесията. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 15. За брата до море, за либе през море. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 177. Брат брата не храни, тежко му, който го няма. Послов.
2. Сънародник, съотечественик или близък по произход. — Послушайте ме, бедни българи, — каза той: ние — прости и учени — всички сме все братя. А. Страшимиров, К, 55. Викна с пълен глас и цялата църква притаи дъх: — Народе болгарски... Дойдох аз от чуждо место между вас, но ние сички сме болгари, братя рождени. Д. Талев, ПК, 52. Споменът за отец Матей Преображенски ще остане да сияе в сърцата на българите,.. Защото отец Матей не живееше за себе си, а за своите многострадални братя и сестри българи. Д. Марчевски, ДВ, 96. Четете, о братя, да ви се не смеят, / и вам чужденците да не се гордеят... Ив. Вазов, Съч. I, 190. И свършил службата,.. поп Матей ... издигна кръста /../ и почна: "Братя! Ний мислехме, че спре / живота зарад нас, а ето че изгре / той. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 157. Дойдете, славяне, сплотете се, братя, / в този мирния храм, в тези чисти обятия. Ал. Константинов, Съч. I, 293. // Разш. Всеки от народите, близки по произход или приятелски настроени помежду си. За братята руси те [българските книги] били напълно разбираеми и затова предпочитани пред гръцките книги. Ст. Михайловски, БС, 71. Художниците, които бяха отишли в Прага .. са във възторг от .. приема, който са намерили между братята чехи. Р, 1926, бр. 213, 1. Руският и българският народ са народи — братя. Техните езици са много близки.
3. Всяко от лицата, много близки по чувства, разбирания, идеи, дела, социален произход и под. А Бойчо и Муратлийски бяха вече братя по оръжие и по идеали. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 91. Чак сега ми позволиха да дойда при тебе, но и то с условие, да та попитам нещо, а после да им го кажа. Но ти са не бой от мене: никой път аз няма да изгоря душата на брата си. З. Стоянов, ЗБВ III, 36. Моля, не забравяйте никога, че сме хора от един и същи занаят, че сме братя Ст. Чилингиров, ХНН, 157. По чувства сме братя ний с тебе / и мисли еднакви ний таим. Хр. Ботев, Съч. 1929, 10.
4. Обикн. ед. Разг. Интимно, приятелско обръщение към мъж. — Та затуй съм дошел — каза по-смело и с облекчение селянинът: — рекох да те попитам, може да си я виждал, .. — Не съм, братко, не съм. Й. Йовков, ВАХ, 114-115. — Слушайте сега: ето ние с Андрея Бенков ще отворим женско училище в Преспа, нашият дюкян ще го издържа. Така ли е, брате Андрея? Андрея Бенков кимна мълчаливо. Д. Талев, ПК, 232-233. Аз му рекох: — Ангеле, братко, кой дявал ни докара в тоя град?.. К. Петканов, В, 170. Да видиш ти какво момиче, брат, / като жребица от разплодник. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 50.
5. Калугер по отношение на другите калугери. Хубава пъстърва има в реката и хубаво винце в избата ви — светите братя не дър‑
жат нищо лошо. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 61. След малко дойде отец Никифор, по него отец Максим,.., събраха се всичките братя от манастира. Елин Пелин, Съч. I, 192-193. Народността е бивала обикновена тема в споровете на светогорските братя. Б. Пенев, НБВ, 47.
6. Само мн. Диал. Стъбла, стволове, израсли от един корен. В сиромашкия двор .. беше израснала чудна върба. Още от земята тя се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 97. Те [двойнолинейните хибриди] развиват мощна коренова система и високо стъбло, пускат много странични братя. ВН, 1960, бр. 2665, 2.
◊ Доведен (приведен) брат. Син от предишния брак на майката по отношение на заварените деца от бащата. Заварен брат. Син на бащата от предишния му брак по отношение на доведените деца от майката. Природѐн брат. Син от новия брак на бащата и майката по отношение на заварените и доведените деца. Пишещ<и> брат<я>. Ирон. Писатели. В групата бяха и Гьончо Белев, .., Г. Михайлов,.. Доста често към тия познати вече фигури се принаждаха нови, млади хора от провинцията и от София, почитатели или пишещи братя. К. Константинов, ППГ, 157-158.