БРАТАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БРА̀ТА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Братов син; племенник, братеник. Момчил не се оживи, сякаш не чу и не разбра това, което неговият братанец му каза. Ст. Загорчинов, ДП, 92. — Велин... забравила си ме ... братовият ти син, де... на Геро... Сутринта Кирилица стана рано с грижата да се отличи пред милия си братанец, когото цели години не беше виждала. Елин Пелин, Съч. I, 54-60. Тя влезе подире им — искаше да разговори братанеца си, първи ден е било горкото всред чужди хора и може да му се е сторило и нагорно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. Селска "рода" се състои от стопан, стопанка.., чичовци, стрини, братанци, братаници, вуйковци, вуйни,.. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127.